СЪДЪРЖАНИЕ:Може ли кариерата да е по-важна от гледането на деца?
Мария е щастливо омъжена и майка на две деца. Дъщеричката Йоана вече е почти на 8, а баткото Петър скоро е навършил 12 години.
Най-първите и трудни месеци с колики, никнене на зъбки и трудно кърмене вече са далеч в миналото. Пак там са спомените за безсънните нощи от първите години в градината, когато вируси повалят децата с разстройство и температура.
Пред Мария стоят малко позабравени и сякаш егоистични мечти - за повече пътешествия в чужбина и спокойни уикенди в хубави СПА хотели. Децата са големи, време е за малко въздух.
Какво може да промени тази картина само за миг?
Може би тестът с двете чертички ще има най-бърз ефект. Мария е изненадана и притеснена - дотолкова, че дори споделя в анонимен пост тревогата си: “Животът ми тъкмо започна да става по-спокоен, не искам да се връщам назад и отново да гледам бебе!”
“Страхувам се, но ще направя аборт!”
Под оживената дискусия много майки са възмутени и буквално ядосани.
Възможно ли е една млада, здрава и щастлива жена с такава лекота и на фона на тази демографска криза да отказва да роди още едно бебе?
Истината е, че най-много са обидените от изброените и определени от самата Мария като егоистични причини - желанието да пътува с вече поотрасналите деца, да са по-мобилни и по-свободни. В крайна сметка, едно бебе променя много неща и семейството ще трябва да се пригоди към неговите нужди. За много жени обаче това е твърде семпла и направо недостойна причина за аборт.
Но кой решава в крайна сметка и защо мнението на непознатите изведнъж стана толкова важно?
От кога абортът от семеен се превърнал в обществен въпрос?
От момента, в който социалните мрежи заместват най-близкия социум. От мига, в който можеш да пуснеш анонимен пост и върху теб да се изсипе съвсем неанонимно цялата жлъч или точно обратното - емпатия и пълно разбиране за деликатната ситуация, в която си изпаднал. Защо жените си го причиняват? Защото е нормално да се чувстват несигурни, объркани, изоставени и самотни на прага на това съдбоносно решение - да направя аборт или не.
Втората, не толкова егоистична причина, която отново си остава разговор под сурдинка са финансовите проблеми.
Те съвсем не са за пренебрегване и могат да бъдат изтъкнати дори от майки, които нямат дори едно дете.
Как се гледа дете без пари?
Много е странно как обикновено съветите рязко се люшкат в едната крайност - където едно, две деца, там и три. Ще износи дрешки, обувки, това онова. Ще играе със стари играчки. Разбира се, че е така, но точно майки да го кажат, които чудесно знаят, че всяко ново човече си идва със своите харчове и строго индивидуални нужди - та ако ще примерите да са само за памперси и лични лекарства. Няма как да вземеш от тези на баткото нали?
Процентът на жените, които се чувстват притиснати финансово и притеснени от посрещането на още един нов живот в обятията си са много. И вероятно ще се увеличават, защото няма видима грижа, социална политика и подкрепа за тях. Затова те използват думичката аборт със свито сърце.
“Мъжът ми не е готов за бебе и иска аборт!”
Случва се и е много трудно, когато дойде този момент. Световете се сриват за минути. Вътрешните светове, външните остават видимо стабилни. Има ли изход една жена в подобна ситуация?
Неголям! Всичко зависи в крайна сметка от вътрешния климат в двойката - колко откровено могат да говорят за това. Готови ли са честно да обсъдят страховете си? Ще си зададат ли въпроса - а какво ни гарантира, че утре всичко ще бъде по-добре? А как ще се чувства жената след аборта? Психически, а и физически?
Понякога се случва чудото - страховете се оттеглят, чувството, че двойката играе в един отбор и всичко е преодолимо след девет месеца ги прави щастливи родители на плачещо вързопче.
Понякога изходът е друг.
Няма жена, която да не взима подобно решение със свито сърце. Просто няма.
“Кариерата ми е по-важна от гледането на деца!”
Не, тези жени не са толкова хладнокръвни, колкото изглеждат. Те също ще се приберат в тихия си тъжен дом след дългия работен ден и също ще поплачат. От безсилие, от безпомощност от липса на здрав ориентир. Те също ще си задават въпрос - ако днес направя аборт само заради кариерата ми, как ще се чувствам утре?
Единственият съвет, който можем да дадем тук е да бъдем по-милостиви и състрадателни. Защото не жените са виновни, а нека бъдем честни - мъжете, които понякога просто не са си на местата, за да поемат отговорност. Но и обществото, което допусна жените да носят непосилен товар от отговорности напълно сами. От еволюционна гледна точка кариерата никога няма да е по-важна, но когато от работата ти зависи да имаш хляб на масата си и покрив за детето си, изборът е по-сложен.
Единственият съвет, който ще си позволим в този текст ще бъде простичък - не съдете анонимната жена, която пита със свито сърце за мнение дали да направи аборт или не. Тя не може да сподели цялата палитра от емоции, тя просто търси малко опора и и разбиране. Бъдето тази опора. Това е достатъчно.
Предложения от mamcheta.bg:
Коментари